ПРАВИЛА ЗА ДОБРА ЗЕМЕДЕЛСКА ПРАКТИКА с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници

Източник: Второ допълнено издание
Проектът “Устойчиво управление на земите” е съвместна инициатива на Програмата на ООН за развитие, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите, финансиран от Глобалния Екологичен фонд.
Проект „Устойчиво управление на земите”, Звено за управление на проекта Министерстно на околната среда и водите,  София
Правилата за добра земеделска практика са разработени в рамките на българо-холандско-гръцки туининг проект BG/ 2002/IB-AG-02 “Подкрепа за предприсъединителната стратегия в областта на агро-екологията”.

ВЪВЕДЕНИЕ

Внасянето на по-големи количества азотсъдържащи торове, необходими за развитието на културите, както и неправилната им употреба причинява замърсяване с нитрати и на почвата, и на водите (повърхностни и подземни). Въздухът също може да бъде замърсен чрез газообразните загуби на азот, когато някои видове азотни торове (напр. карбамид) се внасят при неподходяща температура и на неподходяща почва.

РИСКЪТ
ОТ ВНАСЯНЕ НА ИЗЛИШНИ КОЛИЧЕСТВА АЗОТНИ ВЕЩЕСТВА СЕ ДЪЛЖИ НА:

* надценяване на очакваните добиви Необходимо е точно да се определят очакваните добиви от конкретното поле. По този начин по-добре ще се определят нуждите от азот за всяка култура;
* подценяване на запасеността на почвата с азот Тази запасеност трябва да се определи много точно с помощта на почвени анализи, тъй като тя се променя в зависимост от климата, предшественика и торенето му;
* подценяване на количеството азот, което се съдържа в органичните торове (оборски тор, овчи тор, птичи тор, компости, силажи). При торене с органични торове трябва да се има предвид съдържанието на азот в тях и количеството, което трябва да се внесе;
* несъобразяване със съдържанието на усвоими за растенията форми на фосфор и калий;
* неравномерно внасяне на торовете, което зависи от лошата регулировка на машините за торене, климатичните фактори (вятър и пр.). Замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници може да бъде предизвикано от “точков” или от “дифузен” източник.

“Точковото” замърсяване

е налице, когато се допусне изпускане или заустване на замърсяващи вещества във водите от конкретен източник, в случая нитрати (например просмукване на оборски тор от торище). Обикновено се явява в резултат на пропуски, небрежност и неправилно управление и съхранение на органични торове, но най-често поради липсата на съоръжения за тази цел.

“Дифузни” източници

 Този вид замърсяване се дължи на общо просмукване на вода от земната повърхност или от общото движение на нитратите в почвата. Дифузният източник на замърсяване е резултат от прилагането на органични или минерални торове в количества, превишаващи нуждите на културите от хранителни елементи, или от тънък повърхностен почвен слой, който не може да абсорбира хранителните вещества. Замърсяване може да се получи и когато се внасят торове при неподходящи почвени или климатични условия. Ако земеделските култури или пасищната растителност не са в състояние да усвоят наличните хранителни вещества, то значителна част от тях се губят чрез изтичане в полската отводнителна система, в близки реки и езера или проникват в по-долните почвени слоеве, което води до замърсяване на подземните води.

ОПАСНО ЛИ Е ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВОДИТЕ С НИТРАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИЗТОЧНИЦИ?

То крие рискове както за качеството на околната среда, така и за човешкото здраве. Високото съдържание на нитрати в повърхностните води създава условия за еутрофикация, изразяваща се в появата на прекомерно много водорасли и други водни растения, които усвояват кислорода от водата и довеждат до загиване или миграция на риби и други водни обитатели. Възможен е и масов растеж на вредни видове водорасли, които са токсични за човека и животните. Така водите губят своята икономическа значимост като ресурс за туризъм, отдих и развлечения. Още по-опасно може да бъде високото съдържание на нитрати във водосборните зони за питейна вода. В този случай съществуват сериозни здравни рискове. Когато източници на нитрати са отпадъци или животински тор, водите могат да се замърсят и с микроорганизми или фекални бактерии. Тези води са неподходящи за пиене освен, ако не са пречистени по подходящ начин.

КАК ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА СЪС ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВОДИТЕ С НИТРАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Замърсяването на водните ресурси с нитрати от земеделски източници се оказа истински проблем в много страни. Това наложи вземането на спешни предпазни мерки за ограничаването и ликвидирането му. Така през м. декември 1991 г. бе приета Директива на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (91/ 676/ЕИО), наричана накратко Нитратна директива.
Целите са:
* да се намали замърсяването на водите, предизвикано или породено от нитрати от селскостопански източници;
* да се предотврати всяко ново замърсяване от този вид.
В нашето законодателство Нитратната директива е въведена чрез Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на здравеопазването и Министъра на земеделието и горите.
Предмет на тази Наредба са водните обекти или части от тях, съдържащи повърхностни води, подземни  в т.ч. и минерални и крайбрежни морски води.

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА НАРЕДБА № 2 ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НИТРАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

1. Да се определят водните обекти или частите от тях, които са замърсени или са застрашени от замърсяване и чувствителните/уязвимите зони.
Замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници е неравномерно. На базата на мащабни проучвания и анализи през м. август 2004 г., Mинистърът на околната среда и водите определи водите във водните обекти или части от тях, които са замърсени или са застрашени от замърсяване. Бяха определени и така наречените чувствителни/ уязвими зони - районите, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници. На всеки четири години информацията за чувствителните/ уязвимите зони се актуализира.
2. Да бъдат разработени Правила за добра земеделска практика
Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници представляват набор от практики, които щадят околната среда и чието прилагане помага за поддържане качеството на водите. Разработването им е задължение на Mинистерството на земеделието и горите. Целта е чрез тяхното прилагане да се намали замърсяването на водите, предизвикано или породено от нитрати от селскостопански източници и да се предотврати всяко ново замърсяване от този вид.
Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници задължително трябва да регламентират:
* Периодите, през които внасянето на торове е забранено.
* Внасянето на торове върху наклонени терени.
* Внасянето на торове върху водонаситени, наводнени, замръзнали или покрити със сняг терени.
* Обема и характеристиките на депата за съхранение на
органични торове включително мерки за предотвратяване на замърсяването на подземните и повърхностните води с течности, произхождащи от тях или от складирани фуражи.
* Условията за внасяне на торове в близост до водни обекти.
* Условията и реда за внасяне на торове включително честотата и начина на разпръскване на разтвори на минерални и органични торове с цел поддържане на загубите на хранителни съставки от разтвора на приемливо равнище.
3. Да бъдат разработени Програми за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони
За чувствителните/уязвимите зони се разработват Програми за ограничаване и ликвидиране на замърсяването. Разработват се от Министерството на земеделието и горите и подлежат на актуализиране на всеки четири години. Освен мерките, съдържащи се в Правилата за добра земеделска практика, Програмите за ограничаване и ликвидиране на замърсяването включват и други по-стриктни мерки съобразно специфичните особености на района. Спазването на всички мерки в Програмите за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони е задължително, когато земеделското стопанство попада на територията на чувствителна/уязвима зона.
4. Да бъдат разработени програми за обучение и информиране на земеделските стопани за прилагане на утвърдената добра земеделска практика
Задължение на Министерството на земеделието и горите е да разработи програми за обучение и информиране на земеделските стопани за прилагане на утвърдената добра земеделска практика.

КОИ СА РАЙОНИТЕ, ОПРЕДЕЛЕНИ КАТО ЧУВСТВИТЕЛНИ /УЯЗВИМИ ЗОНИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 4 ГОДИНИ

Това са следните общини или части от тях, представени по азбучен ред и в зависимост от района за басейново управление на водите, в който те попадат:

 
ПРАВИЛА ЗА ДОБРА ЗЕМЕДЕЛСКА ПРАКТИКА С ЦЕЛ ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НИТРАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИЗТОЧНИЦИ

Правилата за добра земеделска практика са разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на здравеопазването и Министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 г.
*Правилата за добра земеделска практика задължително трябва да бъдат прилагани от земеделските стопани на териториите на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
*За земеделските стопани, чиито стопанства попадат на територията на чувствителна/уязвима зона (районите, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници), прилагането на Правилата за добра земеделска практика е задължително като част от Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони. Земеделските стопани са длъжни да приемат и да спазват и другите по-специфични и по-строги мерки, включени в Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони. Чувствителните/уязвимите зони са определени със Заповед № РД-795/ 10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите.
* За земеделски стопани, чиито стопанства не се намират на територията на чувствителна/уязвима зона или на територията на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, спазването на Правилата за добра земеделска практика е доброволно.
* За всички земеделски стопани, независимо къде са разположени техните стопанства, се отнасят следните забрани:
 - да не торят в пояс II на санитарно-охранителната зона на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, в които съдържанието на нитрати е по-високо от 35 милиграма на литър;
- да не складират органични и минерални торове в прилежащите земи на водохранилища или реки или в земите на крайбрежните заливаеми ивици на реките;
- да не изхвърлят остатъци от торове и опаковки в повърхностните води и в изоставени кладенци;
- да не мият опаковки, специални облекла и оборудване, свързани с торенето в реки, язовири и други повърхностни водни обекти.
На 22 август 2005 г. със Заповед № РД 09-431 Министърът на земеделието и горите утвърди Правилата за добра земеделска практика. Те са обособени в две части:

Част I:
УПОТРЕБА НА АЗОТСЪДЪРЖАЩИ ТОРОВЕ
Част II:
СЪХРАНЕНИЕ НА АЗОТСЪДЪРЖАЩИ ТОРОВЕ (ОРГАНИЧНИ И МИНЕРАЛНИ)

Прочети целия материал от тук